И БОГАТИТЕ ПЛАЧАТ, НО ДАВЯТ СЪЛЗИТЕ С ШАМПАНСКО, А МЪКАТА С ХАЙВЕР

Минералните бани в китното планинско градче,  отдавна бяха препълнени с пенсионери, които рано-рано се бяха събудили с благодарност към Всевишния, че още един ден ще бъде отметнат в календара. А голямата конферентна зала в Парк-хотела извисяващ се над града, още стоеше празна, въпреки обявеният начален час за започване на Голямото умуване, което щеше да спаси България. От близо 600 мераклии да се наредят около Държавния казан, едва десетина бяха слезли навреме, явно не успели да се възползват докрай, от безпаметното пиене и безразборен секс между партийни членове и членки предната нощ.

Тези събития се организираха редовно от Партиите, тъй като сплотеността в редиците им трябваше непрекъснато да се заздравява, поради факта, че всичко кадърно бе или напуснало Татковината, или си се занимаваше със собствените проблеми. Що се отнася до останалият на разположение човешки материал, то той основно се чудеше как да изкара някой лев за деня без да положи кой-знае колко усилия. А няма нищо по-обвързващо между членовете и членките на всяка Партия, от съвместното пиене придружено с викове „Да живей”, а след това, който успял да не заспи от леещия се алкохол, успяваше и да заздрави връзките с някоя чужда партийна другарка. Или другар.

Пред залата, разтревожени момичета , нервно се споглеждаха очаквайки Партийния лидер Многолай Тюфлеков  да се появи всеки миг и да вдигне скандал, че мероприятието се проваля. Те дори не подозираха, че Многолай още не можеше да се нарадва на доверието, гласувано му от  млада партийна съратничка, изпълняваща отговорната роля да се грижи за публичния му образ и други не толкова публични щения. Въпросната активистка,  в момента доверчиво бе положила крака на раменете на Партийния Лидер.

Многолай Тюфлеков за кратко се бе превърнал в основна новина на всички медии. Самият той доскоро бе член на гилдията, която всеки ден се блъскаше от сутрин до мрак, хвърчейки от събитие на събитие, в опита си да открият нещо като труп, кръв или изневяра, с което да спечелят благоразположението на Главните редактори и да успеят да оцелеят още месец. Тюфлеков бе успял чрез прибежки, припълзявания и кръшни чупки в долната част на гърба пред  Властта, да надмине всички „нещастници”, дето си мислеха, че с много работа и талант се поема по магистралата на Успеха. Дори американците бяха замлъкнали смаяни пред неизчерпаемия му талант, когато направи импровизирано студио на най-голямата телевизия в Света, ползвайки  хотелска стая за 25 долара близо до Сиатъл и предаваше за цяла България оттам.

Израснал в малък провинциален град с население около 400 000 жители, Тюфлеков знаеше, че малката сцена не е за него. Още повече, че му излезе и музикален прякор „Кавалът”, който кой-знае защо, всички свързваха не с уменията му да духа в този стар, народен инструмент, а с талантът му да музицира кратки музикални произведения за духовата секция на Оркестъра, известни като „минуети”. Тюфлеков беше виртуоз да музицира и от всяка свирка можеше да направи цяла оратория. Да не говорим за гениалните му умения да върти полукълба в кръшни танци пред всеки уважаващ се Политик от висок ранг.

Но пробивът при него дойде, когато един известен финансист, по-известен с умението си да пее фалшиво го видя и го прибра под крилото си. Защото що за финансист си, ако крилцата ти са малки, а мераците – големи. А големите мераци, изискват и големи крила. Тюфлеков успя да влезе под кожата на Финансиста, който имаше повече пари отколкото мозък, поради факта, че парите бяха чужди и Многолай почна да черпи с пълни шепи. В името на големите крила.

И днес, този Майстор на придвижването по корем се потеше над младата пиарка, пуфтейки като бик и псуваше, защо бе сменил шампанското, с което бе свикнал, с тази пуста мастика предната вечер. Няколко пъти бе започвал партийната другарка и тя с готовност отваряше душата си и всичко друго, а той не можеше да стигне до удовлетворение. На два пъти бе замирисало на изгоряло от партийната функционерка в резултат на  безкрайните фрикции , а краят за Тюфлеков все не идваше.

-              Ох, Муцко – изстена девойката с политически мераци – Пак ли не можеш да свършиш. Долу сигурно вече ни чакат, а и мен почва да ми е дисконфортно.

-              Мамка й и мастика – задъхано процеди Многолай – Пак почна да мирише на изгоряло.

-              Айде да спираме вече, моля те – едва ли не проплака  момето – После ще продължим. Долу сигурно те чакат.

-              Да чакат, мамка им. Докато не свърша, не ставам – още по-запухтяно изсъска Тюлеков и продължи със срамните движения в кръста.

-              Ако искаш да пробваме с устичка, добра съм, така казват – апетитно изпъчи устни девойката, която се надяваше да стане поне Парламентарен секретар – Може да помогне.

-              Няма, мама му – изрева Тюфлеков – Щом съм казал така, така ще бъде. Ако ще да се запалим.

Девойката погледна към пожарогасителя, който в една от почивките бе домъкнала в стаята от пожарния кът в коридора, веднага след като охраната бе почукала предната нощ с извинение, че търсят дали няма пожар в Хотела Надяваше се, че няма да й се наложи да го ползва и Председателят ще успее да постигне задоволство. А нейните болки и дискомфорт са без значение пред надеждата за място в Парламента.

-              Говори ми мръсотии – простена Тюфлеков, вече почти достигнал пред-инфарктно  състояние.

-              Бойко, Миков, Царят, Доган… Бойко, Миков, Царят, Доган… Победа, Победа, Победа над Бойко, Миков, Царят, Доган – с перверзен глас почна да шепне пиарката и това отприщи задържаният до сега от мастиката бент на Председателското удоволствие.

-              Дааааа – изкрещя Тюфлеков и изригна като малък вулкан. – Страхотна мръсница си.

-              Мммм – притисна се в него изцедената девойка – Ако знаех колко си перверзен, отдавна да съм те повторила.

-              Слез долу и кажи че идвам. Да не се туткат – строго, възвърнал си образа на строг партиен Лидер подхвърли на път към банята Тюфлеков .

А в този момент, асансьорите долу изсипваха неуспелите да преодолеят махмурлука партийни активисти, но отговорната партийна задача да оправят Държавата и Народа, разбира се, след като оправят себе си ги зареждаше с енергия.

От асансьора гордо издокаран в сигнално жълто слезе Ярко Ярков, по-известен като Ярката, местен лидер на Партията в един малък провинциален град, придружен от красивата си секретарка Дивка – момиче, което знаеше кога да мълчи, кога да говори, кога просто да лежи, за да напредне в кариерата.

Веднага около него се събра малка тълпа от делегати от родното му място и околията. Сред тях имаше както красиви девойки, мечтаещи да намерят правилния чичко, който да се разведе и да поеме разходите им в бъдеще, така и здрави момчета, които от толкова бой по залите, бяха загубили толкова много мозъчни клетки, че останалите живи, според думите на Ярко когато нямаше опасност да го чуят, ги ползваха предимно за пазене на равновесие. Но най-преобладаваща част от групата несъмнено бяха делегати, които гордо носиха званието „Оператор на Биологична Единица” според Националния класификатор на Професиите. Въпреки че, хората от града, с малко разбиране и знания за отговорната им трудова дейност си разрешаваха да ги наричат просто овчари.

-              Добре, пийнахме, хапнахме – започна Ярков, когато Витьо Шаолина, едно от здравите момчета, явно ръководител на групата го прекъсна шеговито…

-              Викаш свършихте тези три неща…

-              Витьо-о-о – уж ядосан го погледна Ярко, но вътрешно се пръскаше от гордост, че всички знаят, че Лидерът не остава на духо. – Не разваляй дисциплината сред колектива.

-              Айде, стига Шефе – подкачи го едно от девойчетата – търсачки на съкровища в билетчетата на Лотарията – Целият хотел се тресеше

-              Ма моля Ви – вече едва сдържайки приятните емоции от признатия успех на член-ударник, скромно наведе глава Ярков – Недейте пуска интриги. Знаете, че съм женен…

-              Е, като си женен, да не си сакат, бе – подхвърли един от специалистите по психолингвистика на едър рогат добитък в групата – Нали два пъти минах покрай стаята ти тази вечер… Явно друго си е от кокошка, да минеш на бройлер…

Групата избухна в смях, а Дивка се изчерви с достойнство и наведе глава.

-              Спокойно, мила – прегърна я една красива руса мацка от групата, на която всички викаха Дева – Не им обръщай внимание.

-              Ама ние нищо не сме правили, само спахме – опита се да се оправдае Дивка – нали го чу още снощи като каза, че само ще спим.

-              Ох, дете – засмя се Дева – Ако се пазиха такива обещания дадени от мъжете, досега Човечеството да е изчезнало. Поне справи ли се или пак както миналия път – започната и недовършена?

-              Ами как да ти кажа – позасмя се Дивка – Няма да кажа нищо, защото сама разбираш, че просто сме спали, но се носят слухове, не от мен разбира се, че едно вкарване и изкарване оргазъм не носи…

Двете жени се засмяха гръмогласно, което веднага предизвика вниманието на цялата група, но Дева бе дясната ръка на Якимов и никой не искаше да се заяжда с нея, затова един строг поглед , прекрати мераците на мъже и жени да подхвърлят нещо пиперливо.

-              Моля, влизайте в залата – премина покрай тях едно момиче с бадж, подканящи делегатите да заемат местата си.

-              Айде, влизаме и както съм Ви казал – бързо даде инструкции Ярко – Гледате мен и когато аз пляскам, пляскате и Вие. Ако излеза да говоря, като свърша, много пляскате и викате одобрително.

- Ако свършваш както при други случаи, дорде започнеш речта и трябва да почнем да ръкопляскаме – прошепна Дивка на Дева и двете отново избухнаха в луд смях.

Цялата група се отправи към залата и се настани на посочените от Ярков места, а той се впусна наред и почна да се здрависва с всяко що-годе познато лице, като особено наблягаше на тези, които са ги показвали по телевизията. Прегръщаше, потупваше по рамото, смееше се гръмогласно, изнасяше представление, на което дори Чаплин би завидял, ако гледаше отгоре, а хората от групата го следяха лесно в тълпата заради ярките жълти дрехи и цъкаха с език или ахкаха пред този местен титан на партийно влияние. Вярно, че повечето хора прегърнати от Ярков не можеха да се сетят дори за името му, но те бяха вряли и кипяли в тези игри и знаеха правилата, така че не се дърпаха.

-              Приятели – прозвуча гласът на водещата Събитието – Нека със ставане на крака и ръкопляскания да посрещнем нашия Водач и Лидер, господин Тюфлеков.

Ярко дотича до мястото си и бурно започна да ръкоплещи. Видели това, всичко ентусиазирано и отговорно последваха примера му, докато между тях величествено се появи Тюфлеков и без да се усмихва, с вперен в бъдещето отговорен поглед се придвижи до трибуната. Качи се, обърна се към залата и леко кимна, жест който бе репетирал с часове пред  огледалото, мъчейки се да постигне онази благородна незаинтерисованост, която само един Цар бе успял да демонстрира в България и бе предал единствено на Бодигарда си.

-              Моля станете за Химна – обяви водещата.

Залата шумно се заизправя, а Ярко Ярков  успя да се наведе и да изсъска на групата около него

-              Да пеете, ей, да не ме излагате

В залата гръмна запис на „Мила Родино”, а Тюфлеков сложи ръка на сърцето си, както бе виждал да правят американските президенти. Ярков не беше виждал този жест досега, защото не знаеше дали Америка има Парламент или Президент, но веднага последва жеста и отвори уста да запее.

И изведнъж се оказа, че не знае думите. Напъна се да се сети, но напънът доведе само до усилие на въздуха в червата му да потърсят начин да излязат и Слава Богу, че успя, въздухът де, да се промъкне незабележимо през портите, разделящия вътрешния мир от външния свят. Погледна до себе си и с ужас видя, че целия ред го гледа в устата с очакване.

-              Какво правите, бе- изсъска Ярко – Пейте!

-              Ами да пеем, ама не си ни дал текст – наведе се към него Витьо Шаолина.

-              Ма това е химна, бе – вече позеленял от яд обратно изсъска Ярков.

-              Ами като е химна ти го почвай, а ние ще те следваме – не остана длъжен Витьо, който беше почнал да се дразни на високомерното отношение на останалите партийци, включително и Ярко, към него и момчетата му.

-              Като не го знаете, поне си отваряйте устата – вече бесен от злоба повиши тон местният партиен фактор.

-              Като теб, нали – процеди Витьо и кимна на момчетата си, които изведнъж гръмко запяха думите „Горда Стара Планина”…

Оказа се, че спортистчетата, които Витьо бе довел, до един знаеха химна и мощните им гласове изпълниха залата, където останалите делегати също отваряха уста, но звук нямаше.

„Мила, Родино, Ти си земен рай” – пееха спортистите, без да им са необходими американски жестове или български тарикатлъци, за да отсрамят партийната сбирка. И като че ли техните гласове заглушиха мрънкането на останалите близо 500 човека, които явно като Яким не успяваха да налучкат думите на Химна. Все пак повечето от тях бяха по-запалени по пари и кариера, отколкото по учене на история, литература, химни и други подобни простотии. Да не говорим, че повечето нямаха проблем да запеят известните хитове от Чалкотеките :“Беззъби баби ще целувам до забрава“, „Бял Мерцедес ми дай, не ми пробутвай таз Тойота“ и дори „Само ти сърце, си ми останало за ядене“.

Химнът отзвуча и залата се отпусна морна в столовете. Бяха изпълнили едното досадно задължение, да стоят прави на някаква песен отпреди 140 години, а сега предстоеше нещо важно. За тях. Щяха да се разпределят квоти, кандидати, помощници… Идваха избори и всеки си се представяше като важен фактор в бъдещето Управление. А беше известно, че само Факторите нямат проблем с постъпленията.

-          Приятели – изтъпани се на трибуната Тюфлеков – Събрали сме се тук, за да се подготвим за предстоящите важни събития, които са важни за мен, пардон за нас. Имаме всички шансове, да спечелим следващите избори, защото притежаваме това, което е най-важно за успеха в едни избори – имаме достатъчно пари.

Чувайки тези думи, Ярко усети разливащата се по тялото му топлина. Откакто се помнеше, винаги искаше да бъде известен и богат. Беше станал известен, благодарение на няколкото осъждания, криминални регистрации, непрекъснати мишкувания, но всичко това бе на дребно. Сега пред него можеше да се разтвори вратата към Успеха. Беше си намерил Партия и Лидер, които нямаше да се притеснят нито от криминалното му минало, нито от ужасяващото му боравене с езика, да не говорим за подигравателните подсмихвания, които го съпътстваха, било на Улицата, било в заведенията. Лидерът искаше верни хора, които да могат да прибират за себе си, за да прибират и за него.

-          Ние сме много и сме бъдещето. Важното е, да не гледате какво правя, а какво Ви казвам. Защото, Колеги – разгорещяваше се Тюфлеков – истината е такава, каквато ние я казваме. И няма значение кой, дали други политици, дали журналисти, дали граждани ще казват какви сме, важното е, че ние сме носители на истината, защото има само една истина, която трябва да отстояваме и това е нашата.

-          Браво – скочи бурно ръкопляскайки Ярков, последван от мнозинството в залата. Това беше неговият Човек, за който бе готов да скочи зад влака. Той признаваше само една истина, своята и кой-какво казва, няма значение, защото другата истина, не е тяхната истина, значи е лъжа.

-          Громете враговете, Приятели – вдигаше тон Тюфлеков – Ако Ви хванат, че взимате някой лев за изборите, те лъжат, защото Вие си взимате пари дадени назаем. Ако някой Ви снима, че нарушавате пътните правила, той лъже, защото Вие познавате Правилника по-добре от него и знаете, че Правилникът е написан, за да помага на хората, значи на нас. Ако кажете нещо за някой, за жена му, за детето му, за майка му или баща му, значи те са такива, защото Вие сте носители на Истината. А тя е такава, каквато Вие я казвате.

Залата избухна в поредните овации. По-голяма част от делегатите, бяха свикнали да постигат целите си кой с дребно мошеничество, кой с някоя лъжа, кой с измама, кой с определени части на тялото си, а сега пред всички се очертаваше перспективата, това да се окаже правилно и те да почнат да управляват.

Само момчетата на Витьо Шаолина се споглеждаха озадачени. Те бяха свикнали на доста по-мъжки отношения, в които правдата и неправдата лесно се възстановяваха с един здрав шамар, а отношенията между тях и другите се подчиняваха на понятия за чест и мъжкарство.

-          Копеле, какво става тука – наведе се един от спортистите към Витьо – Каква е тази откачалница, дето ни доведе?

-          Мълчи, копеле – процеди през зъби Витьо- Натискай си парцалите и пляскай.

Залата беше стигнала почти до душевен оргазъм. Мечтите за неизмеримите възможности, които Тюфлеков чертаеше пред делегатите си за неизброими печалби от власт, а значи и мангизи достигаше своето кресчендо. Един започна да скандира името на Лидера, после втори, трети… Скоро цялата зала повтаряше в захлас „Тюфлеков, Тюфлеков“. Яким, наравно с всички, бе обхванат от неописуема вяра в светлото бъдеще. Мъжки сълзи се стичаха по набразденото му от шарка лице и оттам падаха върху жълтата блуза. В този момент, той беше готов да направи всичко, защото чувстваше как Светът ще застане в краката му.

Яким си спомни стотиците унижения, които бе преживял като младеж. И щеше да си отмъсти за тях, само да се докопа до властта. Щеше да си отмъсти на онзи полицай, който го арестува, докато мирно пребъркваше един апартамент. Вярно, че се полакоми и продаде едното бижу на известен лихвар, а то беше уникално и на другия ден се отзова в килиите, а един оперативен работник така му крещеше, че обзелата го паника разреди мехура му и около крака му се образува издайническа локва, която напълно уби всяко желание да се прави на мъж. Вече нямаше значение, и напикаването от страх, бе последвано от сълзи, които изненадаха и опитния полицай. То не бяха вайкания, не бяха обещания, не бяха признания в любов. Беше готов дори да отвори устни и да предложи френска благодарност на ченгето, което явно не се оказа любител на възможността да опита благодарностите, на които бе готов Яким. Така бе регистриран за първи път, а като криминален прякор му лепнаха „пикльото“.

Сега щеше да си отмъсти за това унижение, на което го подложиха тогава. Колко нощи след това плака, докато преодолее шока от първият арест. Но само да стане някой във властта, щяха да видят те.

Очите му френетично хвърляха светкавици, докато изправен ръкопляскаше бурно и скандираше името на Лидера. Около него хората, заразени от общото настроение бяха изпаднали в екстаз. Дори Сливка бе забравила неудовлетвореността си от предната нощ и в момента си наваксваше с оргазмите, пък било те и душевни. Погледът й се премести от Тюфлеков на трибуната, към нейния личен Лидер и Шеф, а очите й говориха за готовност да го следва навсякъде, дори ако се наложи и през още хиляди легла, до пълното влизане във Властта, каквито обещания щедро се лееха от Президиума.

Само русата Дева и момчетата на ВитьоШао-лина се споглеждаха и се подхилкваха.

-          Аз, като стана Министър-Председател, всички Ви ша оправя – изсипа нова порция оптимизъм от трибуната Тюфлеков.

Залата вече стигна до екстаз. Едни, предимно жени и няколко явно преминали на другия бряг мъже усетиха странна топлина в корема, породена от това предизборно обещание. Други, като Яким си представиха момента, в който ще се въздигнат на върха на политическата хранителна верига.

„Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава! Министър Якимов! Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре небе!..." – мислите в главата му се надпреварваха в чертането на идилични картини, без дори да подозират, както и самия Яким, че по някакво чудо, един друг човек, преди повече от 100 години, беше изплагиатствал въпросните мисли, които сега се рееха в главата му. Защото това си бяха мислите на Яким Якимов, а онзи плагиат Ст. Л. Костов просто ги бе откраднал неоторизирано от Яким, за да напише някаква си неизвестна за Яким, а следователно и за всички останали комедия с тъпото име „Големанов“.

Въобще това, българският беше terra incognita за Яким още от времето на Техникума за стругари, фрезисти и други фини специалисти в родния му град. Когато го арестуваха за първи път заради тъпия апартамент и стоя няколко дни в килиите, отсъствието му в училище, повдигна основателни съмнения, че липсата на Яким се дължи на кърваво отмъщение, завършило с убийството му от Преподавателката по Български език и литература. Жената неведнъж бе споделяла в учителската стая, че ако срещне Яким някоя вечер сама, ще отмъсти заради Кирил и Методи. Самата мисъл, че Колежката им накрая може и да е осъществила заветния си план, изпълваше Учителите с неприкрита радост и дори започнаха сериозно обсъждане, как най-добре да й осигурят алиби, ако стане необходимо.  Имаше дори предложения, да говорят с нея за изравяне на трупа и изгарянето му в тъмни доби на тайно място, с цел заличаване на всяко ДНК, даващо възможност подобен субект да се появи отново.

Няколко дни след това, когато Яким се появи, Директорката бе принудена да обяви тридневна дървена ваканция, поради невъзможност да накара напилия се до безпаметност от мъка учителски колектив, да влезе отново в час. Затова и дипломирането на Яким се превърна в празник за Техникума и ръкоплясканията и овациите сред Учителите, когато Якимов вдигна победоносно бележника със заветната тройка, бяха искрени.

-          Само Аз мога да спася България – продължаваше хипнотизиращото си слово от трибуната Тюфлеков – Защото само Аз не знам, но мога. Защото Аз успях да създам Света за 6 дни, но не седнах да си почивам на седмия, а почнах да мисля как да извадя Държавата от батака. Мисля и плача, Приятели, плача и мисля за бедния български народ, на бутилка шампанско Дон Периньон и чер хайвер, заедно с моите богати приятели, които също плачат и пият с мен. И знаете ли, вече имаме едно добро решение, резултат от това мислене. Ние решихме, че трябва да спрем да режем кромид в черния хайвер, за да спрем да плачем и така да остане само мисленето.

Залата изпадна в екстаз пред това гениално просветление, което отваряше нови хоризонти пред всеки член на Партията, да стане част от този избран елит, който можеше да си разреши да пие Louis RoedererCristalMedalionOrfevres* с шопска салата. За членките, особено по-младичките беше доста по-лесно. Едни крака, чифт цици, добре надути устни и средни като качества умения в музицирането за духови инструменти, им отваряха вратите към бленувания свят.

-          Силни сме, защото имаме това, което печели изборите – извика Тюфлеков – Имаме много от него. Знаете ли какво е то?

-          Воля – изрева обратно залата.

-          Каква воля бе – стресна се Тюфлеков – Пари имаме, парииии…..

Тази дума взриви и без това достигналата до крайно напрежение атмосфера. С викове „Да живей Тюфлеков“, „България с Тюфлека над всичко“, тълпата се люшна и заля сцената, понасяйки на ръце любимия Вожд и Учител. Предаваха си го по въздуха от ръка на ръка, като честно трябва да отбележим, че в това предаване из въздуха, някой недобросъвестни партийни другари не устояха на изкушението и се възползваха от момента, да забият по един пръст в долната част на гърба на Политика, с цел да имат после дълго какво да миришат, ако се въздържат от ползване на сапун. Усети ги и Тюфлеков и първия път се сепна и огледа, когато усети проникване на нечий дълъг пръст там, където според желанието на почти 90% от българите трябваше да влезе нещо далеч по-дебело и твърдо, но след като видя народната любов, която бликаше спонтанно от очите на последователите си, преодоля първоначалното неудобство и се остави на еуфорията.

„Поне си е изрязъл ноктите“ – бе единствената мисъл на Тюфлеков, преди да се отдаде на триумфа си…

А Яким не успяваше да се приближи до Вожда и усилията му да провре слабичките си рамена до мястото, където разни натегачи вече го въздигаха нагоре, а той , Яким Якимов не можеше да бъде сред тях и да демонстрира своята готовност да служи, го убиваше. Опитното му око виждаше, как десетки пръсти проникват в любе-обвилността на Лидера и разбра, че е на път да загуби всичко, затова с последен напън на сили и воля, успя да пробие плътните редици пред него и със заветен щурм стигна до носещия се във въздуха Тюфлеков. Главата на Яким се въртеше от усилие да покаже, че той е най-верен. Затова в пристъп на отчаян опит да узакони правото си да бъде пръв сред първите, там, където другите бяха действали с пръст, там Яким използва език.

Цялата зала занемя, пред този невероятен жест на преклонение и готовност да служи. Тюфлеков бавно бе спуснат на земята, а делегатите се отдръпнаха леко, оставяйки малък кръг в средата, в която Лидерът застана срещу Ученика си. Политикът се взря в очите на Яким в опит да види нещо в тях, но освен все-поглъщата празнота, друго не откри. Но и това бе достатъчно. Леката влага отзад, ниско под кръста и приятното усещане не отминаваха. Затова Тюфлеков пристъпи и прегърна Яким.

Залата избухна в ръкоплещания, а сълзите на Яким оросиха реверите на скъпия костюм на Вожда…

-          Ти си ми най-скъп – високо каза Тюфлеков, а колената на провинциалното момче, докоснало се за първи път до „Голямото добрутро“ поддадоха и се наложи появилия се като от нищото Витьо Шаолина да го подхване.

Тюфлеков се обърна и тръгна към фоайето, където ги чакаше хапка и пийка, както се изразяваше, а тълпата почтително се отваряше да му направи път. До него подтичваше Пиарката му, която вече бе преодоляла телесния дискомфорт от факта, че още двата й крака не могат да се засекат и отъркат един в друг след снощния тежък физически труд.

-          Ти луд ли си? – задъхано шепнеше специалистката  - Пред всички да кажеш тази простотия. Не може да делиш членовете на по-скъпи и по-малко скъпи.

-          Видя ли какво направи? – изгледа я с блеснали очи Тюфлеков – Никой не го е правил заради мен.

-          Нарича се Федерос и е стара сексуална техника. Означава, близане на задника на партньора.– злобно отвърна опитната в много неща специалистка – Още гърците са го правили. Ако не беше се нагълтал с тази мастика снощи, сигурно щеше да успееш да повториш и да ти покажа как точно се прави. Но ти се нажюли с Пещерска и освен едно селско клатене, така и не успя да видиш какво правим в Столицата.

-          Млъкни – скастри я Тюфлеков – А помисли как да го въздигнем. Нека бъде моя Петър.

-          Идиот – въздъхна пиарката – Петър три пъти се е отрекъл от Господ. Да видим колко бързо ще го направи и този селянин.

Тълпата ги пусна да излязат от залата, след което се запътиха към балкона, за да запалят по цигара.

А местният титан на печатната преса в малкото провинциално градче „ВСЕЛЕНСКИ ПОЩИ И БИЗНЕС”, излезе с кратка информация:

„НА СЪБРАНИЕТО НА ПАРТИЯ БДД /Бедните да Го Духат/, ЛИДЕРЪТ НА МЕСТНАТА СТРУКТУРА ДОКАЗА ГОТОВНОСТТА СИ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ”

Виж повече... "И БОГАТИТЕ ПЛАЧАТ, НО ДАВЯТ СЪЛЗИТЕ С ШАМПАНСКО, А МЪКАТА С ХАЙВЕР"

ОСЕМ САНТИМЕТРА СТИГАТ ЗА ЖЕНСКИ ОРГАЗЪМ, АКО СА “AMERICAN EXPRESS” ИЛИ „VISA”

Луната отстъпваше пред безмилостните атаки на Слънцето. В прозореца на хотелския комплекс в Хисар, водопадът от светлина безжалостно превземаше пространство, разкривайки картина на любовна вакханалия, случила се преди часове. Разхвърляни мъжки маркови дрешки от Истанбул, висящи от вентилатора на тавата слипове– малък размер, сутиен опънал морни чашки на масата, женски прашки, срамежливо надничащи изпод спалнята.

А отгоре, върху широката спалня, все още потънал в спомени за невероятните сексуални трепети, продължили почти 10 минути, доволно се усмихваше не-безизвестният в един провинциален град политик Яким Якимов, известен на всички като Яки.

Навремето майка му, луда фенка на Стефан Данаилов, чиято снимка бе кътала до гърдите си под комбинезона, го бе родила във времето, когато не-безвестният секс-символ пълнеше очите и сърцата на всяка уважаваща себе си девойка, млада майка, средностатистическа домакиня и пенсионерка, изпълнила комунистическия си дълг. А фразата от хитовия му филм „Дами канят“  - „Ти, знаеш ли, че имаш страшни очи“, се ползваше от всички -  от ватман до милиционер. Затова и в момента, в който малкото момче излака в родилния дом, тя го нарече с умиление на любимия си филмов герой.

Погледът на Яким шареше по подалия се изпод чаршафа крак на неговата партийна другарка, а от тази нощ и вече изключително приближен сътрудник Сливка Разцъфтялова, която спеше спокойно, уморена, но незадоволена, от попарени надежди. Въпреки разминаването между обещания на вечеря и действителност след това, тя спеше доволна, че вече е изкачила първото стъпало към политическия успех.

Погледът на Якимов галеше апетитната ямка зад коляното на известната в готовността си за саможертва в името на партийните идеали мома и спираше чак до ръба на завивката, която деликатно покриваше апетитната долна част на гърба й. С каква страст и себеотдаване, се бе предала под ласкавите, но твърди в продължителността си настоявания на Якимов, за което разбира се бе помогнал и големия Омар с яйца от пъдпъдъци, които благосклонно бе приела за вечеря от очакващия райски благини Политик. Гъстата й кестенява коса се стелеше по възглавницата, а под затворените й клепачи, леко трепкаха красивите й очи. Явно, че сънуваше бъдещи политически успехи, защото по красивото й личице играеше, дори и в съня й, лека усмивка.

Така, легнала и със затворени очи, младата девойка на прага да завърши превземането на юридическата Голгота и да започне да катери, или заради точното боравене с думите следва да използваме  „да излежи” политическата такава, приличаше на кукла. А известно е, че истинските кукли, тези,  чиито цени са доказателство за качеството им и се търсят от пораснали политици, винаги като ги сложиш да легнат по гръб на кревата и затваряха очички.

Яким отметна завивките и като грабна телефонът, който лежеше на шкафчето до него, гол пришляпа до прозореца и впери поглед в красотата на настъпващото утро. Открехна леко вратата на балкона и вдъхна с мощните си гърди, пред които изпадаше в завист всяка вафла „Мура“, свежият въздух, изпълнен с приятната миризма от кухнята на хотела, която беше на етажа под тях .

Макар и известен политик в своя град, Якимов не се славеше като много дащен във финансово отношение. Всички знаеха, че обича парите, особено чуждите, но като трябваше да изкара някой лев от собствения джоб, почваха едни оплаквания, мрънкания, вайкания… Дори лягаше болен на легло и обясняваше на всеки, колкото заразна болест го е налегнала и да не идват да го посещават.

А и не беше богат. След шест осъждания от контрагенти, пет  прехвърляния на фирми, четири  пъти проливане на сълзи пред Съдии – изпълнители, три криминални регистрации и два шамара, отвъртяни му от друг колега – общински съветник, Яким Якимов наше фирма на негово име, нито коли, да не говорим за пари. Заплатата му бе запорирана и само благодарение на роднини и безхаберието в НАП, успяваше да отдели по някоя-друга хилядарка, било за Чалга-клуб, било за млада партийна другарка, както в случая.

Затова и бе взел тази стая, която бе най-евтината, откъм гърба на хотела, но девойката в леглото му, макар и хубавичка, а и образована, все пак бе една току-що прохождаща, или по точно казано, пролежаваща в политическата кариера амбициозна и красива членка от Провинцията. И както правилно бе преценил Яким, съпротивата й и обясненията, че тя не е от тези момичета, бързо приключиха след като успя изкусно да пробута бутилка „Треминер“ от 9.40  за „Дон Периньон“ от 300 лв..

-     – Колко е часът? – долетя нежното гугукане иззад гърба му. Довчерашната неизвестна като партиен фактор Сливка, беше седнала в леглото и се протягаше, уж срамежливо прикривайки гръд.

-         – М‘чи сигурно отива към 7 – обърна се Яким.

-          – Ама ти пак с този телефон – нацупи се глезливо Сливка – Ела тук да те гушна за добро утро.

-          – Пак ли, ма? – изненада се Якимов – Ми снощи не ти ли стигна. Три пъти се гушкахме.

-          –Три пъти, ама за по три минути – за първи път изказа недоволството си Сливка

-          –Знайш ли колко народ не могат и по един път – погледна я строго Яким.

-        – Не знам – апетитно се протегна Сливка, при което чаршафът падна, разкривайки разголената и мамеща гръд. – На такива не съм попадала досега.

-        –И за 20-30 секунди изпразват пълнителя. – реши да й открие този съществен факт от Живота Яким.

-      –Ами щом казваш – примирено наведе глава момето и започна да чопли малка пъпка, разваляща красивата гледка на еротично разголеното бедро. – Дано следващият път имаш повечко сили. Че то, май не беше избухващо и трите пъти…

-    –Ти пък как го разбра за 3 мин – натопорчи се душевно Яким – Знайш ли, че всичко над 23 секунди е нормално, защото Шимпанзетата го правят точно 23 сек. А те са най-близо до хората.

-    –Това пък откъде го знаеш – изненадана от енциклопедичната начетеност на Якимов, вдигна поглед от пъпката Сливка.

-          –Четох го някъде – небрежно махна с ръка Яким.

-     –Да бе, чел – засмя се Сливка. – Кога си чел, че не съм виждала откакто дойдох в Партията  подобни интелектуални занимания?

-           –Четох го, ма – настояваше непоколебимо Якимов.

-        –Да, бе, да – отметна завивката Сливка - Сигурно си го чул от оня Гений ли беше, Нарцис ли, Бог ли, дето само те яде по телевизията.

Нежните й стъпала заджвакаха по посока банята, явно разбрала, че спорът е безсмислен и Яким  няма намерение или сили, да се върне повече в леглото.

-       –Няма да си разрешаваш да ми говориш така, щото знайш ли колко бързо ша та сменя – изригна след нея Яким.

-       – Ами тогава ще ти се наложи сам да се оправяш – чу се заедно с пускането на душа гласът на Сливка и след кратка пауза, вече по-тихо, така че да не я чуе Яким добави – А и да започваш, пък да не довършваш само жена си.

Цялото удоволствие на вакхалната нощ изчезна у Яким. Демонстрираната незадоволеност , както и споменаването сутринта в 7 на омразния му Генийев, го разтрепери от яд до върха на гордо криещата се в храсталака около чатала му мъжественост. Този образ, способен да го изкара от равновесие го преследваше в нощите и дните му от години.

В живота си Яким бе имал двама кумири, които бе следвал с цялата си воля и желание в продължение на десетилетие. Първо беше       Йонко Йонков, известен плейбой и Дон Жуан, който бе успял да надипли някой лев, още докато Яким, галено наричан тогава Яки, растеше обграден от немотията. Йонко бе не само забогатял, но беше и красив, според вкуса на преобладаващата част от жените между 14 и 74 години. Сините му очи като прожектор проникваха под бельото на младите жени и те бързаха да се освободят от парчетата трикотаж, за да може небесно синия взор да опипва нежните извивки на зажаднялите им за този Аполон тела. Като прибавим и златният ланец, скъп часовник и умението му да бъде интересен на мацките, Йонко бе постоянно преследван от красиви и дългокраки жени, дори когато замина да учи в Бургас.

През това време, Яки все още си блъскаше главата над хамлетовския за всеки юноша въпрос, дали да онанира вече с цяла ръка, или да продължава с трите пръста. Красавиците около Йонков му служиха за изграждане на еротични фантазии при ежедневните дву- или три разови тренировки, укрепващи бицепсите и китките на ръцете.

И нормално, година след Йонков, Яким го последва в Бургас, записвайки се да учи право и той, подражавайки на Кумира си.

Купи си жълти маркови дрехи, сложи позлатен ланец, а часовникът с който се сдоби, благодарение на един циганин, шетащ около гарата, за 30 лева,  беше връх на хонк-конгското часовникарско изкуство и лесно на пръв поглед можеше да заблуди всяко девойче между Тополица и Глумче, че е произведен в швейцарските Алпи.

И започна чудесна една година. Йонко го взе под крилото си и почна да се грижи за него, като за малко братче. Водеше го по купони, заведения, квартири... Не се налагаше да плаща, защото Йонков не си знаеше парите и с лека ръка черпеше вечно страдащия от недоимък  Яким. И не само него, ами и мацките му, които понякога се случваше да се завъртят, обикновено късогледи момичета, които не можеха да различат цвета на златото и обикновено жълто.

Първият път, в който една млада красавица от Карагеоргиево , село близо до Айтос, известно с това, че там Експресът вдигаше шеметните 130 км, докато прелиташе транзит през спирката, му върза и тръгна с него.  Йонко с широка усмивка му хвърли ключовете за колата, за да може Яким да откара вече пияната гърла в квартирата и да я обладае.

За съжаление, Яким нямаше търпението да изчака до белите чаршафи и още в колата пусна ръка на мацката. Доста подпийнала, младата дама от българо-мохамеданско потекло или както Йонков им викаше „помачка”, остави без последствие треперещата ръка на младия Яким да се плъзга по нежните извивки на иначе кръшното й 104 килограмово тяло. Добил смелост от това, Яким разкопча незабелязано панталона си докато караше и извади мъжкото си достойнство, гордо изправило глава в очакване да се запознае с нещо различно от нежните пръсти на стопанина си. Яким нежно хвана ръката на полу-пияното момиче и я постави върху готовия за подвизи герой…

-           – Не – дръпна ръката си замаяната от алкохола мацка, усетила нещо в ръката й – Не пуша.

Сякаш гръм удари Яким и цялото му желание се изпари в миг. Пренебрежителността, с която айтоската мадона го отхвърли, решавайки че гордият Якимов звяр между загрубелите й от арападжика пръсти е цигара, смаза Яким и 100 метра по-надолу, той спря, отвори вратата до шофьора и с мъка дотътри крехкото и тежащо две торби цимент женско тяло до една пейка, на която момичето кротко заспа, а Яким скочи на педалите и отфуча в незнайна посока.

Този момент бе началото на края на адвокатските мераци на Яким. Разочарованието го завладя и се отдаде на пиене и непрестанни опити да свали някоя мацка. Уви, зарязаната наследничка на 15 декара земеделски култури и триетажна къща в Карагеоргиево и имот от 6 декара в Черноград, разказа на всички колежки, че осем сантиметра са достатъчни за оргазма на една жена, само ако са ВИЗА или АМЕРИКАН ЕКРЕС, а Яким можеше да предложи само 8 сантима гола кожа за момента. Едно след друго се трупаха както отсъствията от лекции, така и пропуснатите изпити.

Накрая, Университетът не успя да го изтърпи и го изключиха заради незаверка на семестъра.

Яким се обърна, извади една пура, която пушеше вече втори месец, палейки я основно за снимки с телефона и я задъвка ядосано.

Вторият му Кумир си беше Гений отвсякъде и колкото и дълбоко да криеше от другите този факт Яким, в душата му се разливаше невероятна почит и преклонение пред съвършенството на Природата.

Красив, 150 кг младеж в разцвета на своите 50 години, Нарцис Гениев се появи в живота на Яким в момент, в който за първи път бе решил да се втурне по голямата магистрала на успеха, наречена местна политика. Нарцис вече беше врял и кипял в тази неизследвана от Якимов сфера и определено, жадния за успех чрез далавери млад кандидат политик , тайно се прекланяше пред светлината, която Гениев хвърляше около себе си. Големите мераци, които обземаха Яким всеки ден, го отведоха до едно неизбираемо място в листата на много-обещаващата и скоропостижна Партия „Новото Бреме“. Уви, амбициите на водачите да подобрят рекорда по прибирането на повече пари за възможно най-кратко време, доведе единствено до вписването им в книгата на Гинес, като Партия успяла да кашира най-големи средства за най-малък период от време и римейк на известния американски филм: „Те танцуваха само три месеца”.

Воден от местния си партиен шеф, Яким за първи път бе заведен в офиса на Гениев, който тогава се намираше в едно казино. Там, под строгия, но справедлив поглед на Нарцис, Яким разкри съкровената си идея, която се състоеше в това, да стане шеф на рекламата в Общината и да взима, да взима, да взима… Вече си представяше, как всеки, който иска рекламка, изсипва пачките на бюрото му в Общината, а после с благодарност приема подадената за съвместна дейност ръка.

От своя страна, Гениев също внимателно слушаше и си представяше, как партийните приятели вкарват този напорист, заекващ на диалект младеж в Общината като шеф на рекламата и нуждаещите се от такава, минават първо през казиното да се отчетат, а после се качват на 6 тия етаж, за да си получат документите…

-     –Разбрах те – с рязък тон и много и-кане, типично за Долината на Гениите, както наричаха пловдивското поле, Гениев прекъсна Яким и разруши грандиозните вятърни кули, които беше почнал да строи из целия офис – Млад си, но упорит и нахъсан. Кефиш ма, щи звънна…!

Яким и партийният му лидер напуснаха казиното в недоумение от случилото се. И двамата не знаеха, дали идеята за прибиране на благодарности допада на Нарцис и затова ще позвъни, или известния с перверзния си вкус Гениев, щеше да звънне, за да поквари младия и неопитен, но напорист партиен другар…

-          –Ми сига к‘во? – стреснато попита Яким – За какво ша звънни, разбра ли?

-        –Уф, не знам – избърса потно чело от напрежение местния Лидер – Щом каза, че ще звънне, ще звънне.

-          –Ама за какво? – продължи да се тръшка притеснения Яким – Ти разбра ли за kво ша звъни?

-         –Ми не знам, бе Якиме… – тръсна ядосано глава Лидерът – Нали видя сам. Каза, че го кефиш и ще ти звънне. Виж там, като звънне, представи се добре… Да не разочароваш всички в местната организация… Знаеш, залагаме на теб…

-      –Ма ти нали знаеш к’во говорят за него  – вече тресящ се от притеснение почна да заеква Якимов – бил голям извратеняк… Ами, ако звънне за нещо перверзно?

-      –Е, - успокоително го потупа по рамото Лидерът – все пак всички слухове са за момичета, досега за момчета не съм чул… А и малко възрастничък ми се виждаш за неговия вкус. Знаеш, говорят че си пада по малки момичета. От 16 до 19 години.

-        –Не си чул, ама нали знаеш, че е бил в пандиза – вече почти докарвайки го на рев подкара Яким – Кой-знае какво е научил там. Да не взема да изгоря, преди да съм засветил…

-    –Виж, Яки,  – строго впери поглед в хленчещия и изпаднал в самосъжаление кандидат за общински ръководител Лидерът на местната партийна организация– Ако звънне, ще се държиш като истински мъж. Ще стиснеш зъби и ще изтърпиш… Чувал съм, че не боляло много и до деветия път не се брои. Но знаеш, Политиката изисква жертви… А и Нарцис е добър човек, с меко сърце. Ще внимава...

Яким се заслуша в течащата в банята вода и отново се загледа навън, потъвайки в спомени.

Три дни след срещата в Казиното, Гениев беше провел среща с Кмета Ганчев и бе поискал от името на Партията едно място, което им се полагаше по коалиционно споразумение, но какво място… Беше поискал шефското място на рекламна собственост. И след много гърчове от страна на Кмета, известен най-вече с умението си да идва на работа с прибежки и припълзявания, поради което вечно оставаше незабелязан, след много осуквания, най-накрая бе получил обещание от Понеделник новия шеф на рекламата да започне работа.

Телефонът на Яким бе извънял с джоба му с нагласения сигнал от „Силата на Съдбата“. Когато видя името на звънящия, Яким усети напрежение до дълбините на гладко епилираната предишния ден, долна част на гърба си. Преглътна шумно, въздъхна и примирено отговори на позвъняването.

-          –Как си, момче – весело прозвуча мекия бас-баритон на Гениев отсреща – Готов ли си?

-       –За всичко съм готов – с напрежение, което се усещаше в гласа отговори Яким – Къде да дойда?

-       –Да идваш ли? Не ми трябваш – избоботи учудено  Гениев отсреща – Да не си ми любовница, че ще идваш. Готви се, в Понеделник почваш като Шеф на рекламата. Иди утре в Общината да си дадеш едно CV и мини в Събота да ти обясня правилата. А в Понеделник ще посрещат новия шеф.

Телефонът изпиука за край на разговора и Яким усети надигащата се в него обида на отхвърлените му чувства. Беше се насилил да приеме неизбежното, както той смяташе, отдаване на низките страсти според  носещи се слухове за Нарцис. Беше се подложил на нечовешки болки, да премахнат с кола маска гъсталака, който скриваше вратата към „Пещерата на Удоволствията”, за която всеки мохамеданин мечтае и сега, грубо, незаинтересовано, даже обидно се оказа, че просто всичките му мъки да се хареса на Гениев, са били напразни.

Усети как в него се надига бурна ярост и негодувание на отхвърлена любов и тогава се закле, че ще дойде момент, в който ще си отмъсти. След това се замисли как да отреже от пачките не само Гениев, но и всички по веригата около него…

Същата вечер, Нарцис се бе изтегнал в нежните ръце на една млада студентка, която нежно прокарваше пръсти по водопадите от плът, които се бяха разстлали пред нея като козунаци в нощви, когато телефонът му звънна.

-      –Пич – почти в истерия прозвуча гласа на негов партиен другар от София и шеф на голяма рекламна агенция – какво става при теб, бе. Някакъв шматарок се обажда и каза, че е новия шеф на рекламата там в Общината.Ти си го бил уредил. И иска утре да му занеса 40 хилки…

-          –Дралев, я стига глупости – засмя се Нарцис, считайки че е станал жертва на поредния бъзик от близък партиен приятел.

-          –Какви глупости бе, копеле – партийният другар беше на ръба на истерията – казвам ти съвсем сериозно. Нали е наш човек. Какви 40 бона, какви реклами. 40 цирки на гъза му ще излезат, ако го хвана.

-          –Спокойно – засмя се Генийев – нещо си недоразбрал, някаква грешка в комуникациите. Утре ще оправим нещата.

-            –А дано – прозвуча отсреща ядосано и партийния другар затвори.

Нарцис хвърли телефона настрана и се обърна към нежната девойка, която самоотвержено бе решила да подложи нежното си, 50 килограмово тяло, под трите торби цимент и торбата гипс , които щяха да се стоварят след малко отгоре й. Девойката поемаше смъртоносен риск, поради съществуващата вероятност, китките на Гениев, било поради възрастта, било поради масата, да поддадат. Щеше да последва стоварване на извънгабаритна телесна маса върху горкото дете и това, което трябваше да завърши с фойерверк от възторжена страст, да се превърне в последен стон за нея и 5 години затвор за  непредумишленоубийство за Него. Въпреки всичко, тя беше професионалистка, така я бяха учили първите две години в големия провинциален град и бе готова да поеме този риск, когато мобифонът отново истерично зазвъня.

-          –Мамка му – процеди Нарцис и се протегна към унищожителя на удоволствието– Казвай!

-         –Абе, Майна, – гласът отсреща бе на Върбицки, също стар партиен другар и съгражданин и по съвместителство, друг шеф на голяма рекламна агенция – Къв е тоя лигльо, дето ми иска 40 бона утре. Ти си го бил назначил за шеф на рекламата при Вас.

-          –Абе, какво Ви става, бе – вече ядосан изригна Гениев – Какви 40 бона те гонят.

-          –Ами някакъв ми се обади и иска утре 40 каймета, иначе всичките ми реклами при вас излитат. Каза, че е новия шеф на рекламата и такива са правилата.

-   –Виж, Майна – уморено въздъхна Нарцис – Нека утре проверя и ти звънна. Някакво недоразумение става.

-          –Ами виж бе, Майна, оправи го – телефонът замлъкна.

Беше ясно, че опасността пред жертвоготовната студентка да се превърне в текстилен орнамент върху чаршафите беше отшумяла, заедно с желанието на Гениев. Мозъкът му се бе върнал обратно в горната глава, както винаги, когато има проблем и той стана ядно и почна да се облича.

-         –Мечо, ами аз? – кокетно попита девойката, която вече спокойно, поради отминалата опасност да погуби скъпоценния си живот под трикратно надвишаващата я телесна маса, се бе изтегнала на леглото, разкривайки тяло, за което дори Афродита би си скъсала комбинезона от яд.Гениев хвърли едно око към разопакованата красота на спалнята, после огледа гордото си, голо тяло в огледалото. Спря очи върху този образец на източно съвършенство за мъжка красота – тяло на сумо борец, след което отново погледна младата девойка,изпънала съвършената си голота, която би накарала дори група емигранти, да спрат да мечтаят за Кьолн и погубят вярата в Аллах, водеща ги през земи и морета, въздъхна, поклати глава и като извади 100 лева попита:

-         –Как може толкова много да обичаш парите, ти се чудя…?

Не следващия ден в 10, Яким седеше срещу Гениев в Казиното и слушаше обяснението на висок тон, за ролята му на малко винтче в голямата машина за печатане на пари.

-        –Виж к‘во, - внезапно и с хъс реши и прекъсна разпеневелият се Гениев, Яким – Сега да ти кажа. Свърши се вече с тези схеми, дето ги въртяхте. Дадох си СиВи-то преди да дойда тук и нещата са опечени. И ще работим както аз кажа.  - Якимов стана от стола и тръгна към вратата, подхвърляйки през рамо - Да донесат ония тежкари днес по 40 хилки, иначе още другата седмица да си махат рекламите.

Нарцис Гениев онемя. Проследи с поглед избуялото два кърпела и половина тяло на Яким, докато напускаше казиното и набра един номер на мобилния.

-       –Здравей, Кмете – поздрави почтително, като вдигнаха отсреща – Отказваме се от нашето момче. Нещо не се оказа читаво. Нямаме претенции за сега, по-нататък ще видим.

Якимов не усещаше, че пурата му е загаснала, а водата в банята, където Сливка упорито се мъчеше да заличи спомените от предишната нощ продължава да шуми.

 Спомняше си за неочакваното унижение, което преживя в Черния за него Понеделник, когато накипрен с абитюрентския си костюм, съчетал го с червена риза и жълта вратовръзка и черно дипломатическо куфарче в ръка, с което баща му навремето бе ходил на работа, се появи на служебния вход на Общината и гордо се опита да мине покрай двамата пенсионери, които смело се зовяха охрана.

-          – Шшш, нахапания от молци – извика единия от Охранителите, бивш старшина, прекарал целия си живот в армията и поради това, пропуснал уроците по възпитание към непознати – Къде си тръгнал като Директор. Я ела си дай пропуска.

-       –Я внимавай, Дядка – гордо го сряза Яким с онова самочувствие на Директор, което бе тренирал цяла Неделя пред огледалото. – Да не ти се наложи от днес да почнеш да си правиш сметка, как да си купуваш половин хляб и кофичка кисело мляко с пенсията.

-                –Бре, Васко – смаяно на ужким изгледа колегата си охранителя, също кадър от свърхсрочната служба в БНА и приятел на бившия старшина –Я виж този момък. Май шарката дето я е карал, не му е изяла само лицето, ами е продължила до мозъка.

Двамата бивши военни се засмяха на войнишкия хумор, след което първия изрева така, че Яким изпусна куфарчето и инстинктивно вдигна ръце.

-             –Я се строй цялто кеч на балтаматума – Школувания в годините команден глас, държал някога в страх цяла рота новобранци и днес бе способен да стресне всеки младеж с епилирани крака – Казах да не мърдаш через движение…

Якимов вече се бе подпрял с ръце на стената и усещаше как треперенето, започнало от глезените му преди секунда, когато го блъсна акустичната вълна на командирския тон, се качва нагоре и се предава издайнически на мехура му. Нямаше си идея, защо тези пенсионери изведнъж се бяха превърнали в кръвожадни хали, които се въртяха около него надушили кръв. Та той беше Директор за Бога, лично си бе предал CV-то…

-          –Прай ми лошо вчепатление напоследък, Васко – почна да нарежда бившия поборник за отчет на всеки чаршаф в поделението, говорейки уж на колегата си – че разне индивиде не уважават правилата. И като вида таков индивид, направо ми иде да му завра куфарчето у… знаеш ли къде бе, индевид? –перна леко през врата треперещия вече срещу стената Яким

-          –Ама аз, …такова… – започна да пелтечи Якимов, известен с това, че в подобни ситуации, които можеха да свършат с бой го плашеха до смърт. Нежно момче беше той и шамари, юмруци, тези груби момчешки забавления го изпълваха с ужас. – Аз наистина идвам на работа…

-       –И к‘во работиш бе, киртак? Я, прибири корема, серсемим сос будала – изрева другия охранител, решил и той да си спомни времето, когато дори боклука по плаца сам тръгваше към кошчетата, когато чуеше баритона му – Да не дойда да те джакна по стомахот и да ти изкарам джигеро през носо.

-       –Аз съм новия Директор на рекламата –с плачевен глас изстена Яким, който вече си представяше, как тези двама пенсионирани военни го разфасоват на порции от по 300 грама и после нахранват Общината с него.

-          –Тъъъй ли? – подигравателно се изсмя Старшината, който се кефеше на възможността още веднъж да почувства силата на личността, загубена със сваляне на униформата му – Ми ние защо не знаем бе, господин Директор.

-             –Аз, не знам, сигурно са забравили да Ви кажат – с надежда обърна насълзените си очи към тях ЯКим – моля Ви, обадете се на Кмета. Той знае…

Единият охранител се скри с будката, където вдигна телефона и след кратък разговор излезе видимо доволен…

-              – Всичко е наред, нали? – с надежда го погледна Яким.

-           – О, да , Г-н Директор – усмихна се мило Старшината, след което протегна ръка към куфарчето – Нека взема багажа Ви…

В следващия момент, близо двуметровото тяло на Якимов, пречупено под странен ъгъл излетя през служебната врата, услужливо държана отворена от втория охранител. Пред очите на прииждащите общински служители, Яким се приземи върху долната част на гърба си, което прикри издайническото петно, започнало да се разлива по шева на панталоните му. Секунда след това, върху главата му се стовари куфарчето, или по-точно това, което бе останало от него след инспекцията, на която го бе подложил Старшината - охранител.

-        –Кметът каза да дойдеш другата година – подвикна подигравателно Старшината  - Таман общинарите ще са позабравили Цирка и теб като главен клоун.  Та да го повторим отново. Довиждане, Господин Директор…

Бурният смях, който последва докато почти пълзешком се измъкваше от полесражението Яким, го преследваше дори и днес, в тази хотелска стая. И нищо не можеше да го заглуши… Само срамът и болката го амбицираха да си отмъщава, но както казваше Гениев след това, книжките, които Яким обичаше да оцветява, нямаха нищо общо с няколкото ТИР-а световна литература, които Нарцис уж бил прочел и напъните му се оказваха напразни.

Душът в банята спря и на вратата се показа обвитата единствено в пара Сливка.

-           –Ти, няма ли да се къпеш? – попита младата секретарка, докато подсушаваше косите си – Айде, че стана обяд, а аз искам едни ботушки… Избрала съм ги, така че може да направиш една жена щастлива и доволна дори по-бързо от шимпанзе…

Якимов тръсна глава, мъчейки се да се освободи от стари спомени и примерено се запъти към банята, вярвайки, че някой ден ще успее да си отмъсти…

А в местният лидер на медийния пазар „ВСЕЛЕНСКИ КУРИЕР”, който владееше всичкото писано и неписано слово в градчето, излезе кратко съобщение:

„ОСЕМ САНТИМЕТРА СТИГАТ, ЗА ДА Е ЗАДОВОЛЕНА ЕДНА ЖЕНА, НО САМО АКО СА ‘AMERICAN EXPRESS”или "VISA"

Виж повече... "ОСЕМ САНТИМЕТРА СТИГАТ ЗА ЖЕНСКИ ОРГАЗЪМ, АКО СА “AMERICAN EXPRESS” ИЛИ „VISA”"