петък, 16 септември 2016 г.

ОРАЛНО-ГЕНИТАЛНИТЕ УМЕНИЯ НЕ ТЕ ПРАВЯТ ФРАНКОФОН

ЗА ИБРИЦИТЕ И ХОРАТА…


Ибриците са част от културата на едно отминало време, което „недемократично“ и „нетолерантно“ се характеризира от българската история с кръв, изнасилвания, палежи, грабежи, убийства. Всичко това, което е написано и се учеше по книгите на Паисий, Вазов, Захари Стоянов, Ботев, се оказва „руска пропаганда“, която агентите на Путин целенасочено са разпространявали и налагали в нашата мила Татковина.
Цели 100 години се оказва, че „Путинофилите“ умишлено са ни заблуждавали за ролята на руските войски в Освобождението на българския народ, както Вазов пише.
Лъгали са ни, мамка им и русофили, иначе щяхме да знаем, че 7 кавалерийски полк от армията на САЩ и легендарният им командир Къстър, не са изклани от Апахите край Литъл БигХорн през 1876 година,а е положила кости на Шипка, редом с украинци, финландци, поляци, румънци в неравна битка за освобождението на България. Там героично са бранили Българското от опитите на Путин да причисли цъфтящата българска територия към границите на Руската Империя.
Както мосю Кабан наскоро каза, руснаците не са били освободители. Там, на Шипка и Сюлейман помагал в битката срещу Путин, но за съжаление на всички получатели на Грантове от „Америка за България“, някакви си изостанали 6-7 000 български путинофили, теглили майната на евро-атлантическата интеграция тогава и първо при Стара Загора, а после и на Шипка, хем набили, хем след това опънали жилите в долната част на гърба на  евреина Соломон Леви и 40 000 му елитна натовска/по съвременните стандарти/ войска.
И заедно с тази фалшива история, 100 години бе подложен на забвение и ИБРИКЧИЯТА. Само в една глава на Вазовото „Под Игото“, се представяше окарикатурен образ на истинския български Ибрикчия, прегърнал евро-ценностите – Кириак Стефчов.
Но дойде Демокрацията и бързо, бързо, започна да изпълзява от дупките , в които се бе свряла цялата смела маса на българските Ибрици. Добре замаскирани по партийните централи, в областните комитети, националното радио и телевизия, повечето от тях, получили образованието си в Белокаменна Москва или Северната Венеция – Ленинград, те един по един започнаха да хвърлят комсомолските връзки и книжки, но някак си случайно, може би, забравиха да изхвърлят партийните пари.
Какво от това, че на повечето от тях, бащите са участвали в разстрели, побоища, мъчения на неудобни българи. Нали защитата на Партията и Демокрацията е ценност, заради която Гуантанамо съществува. А след като има Гуантамо, какво тук значи някакви си 100 000 българи, избити в името на просперитета. Щом е за Световния Мир и Демокрация, още 100 000 могат да избият. Зер, американците заради Демокрацията са изтребили сума ти индианец, казват около 40 млн, руснаците са унищожили поне 50 млн свои и още 10 млн чужди, да не говорим за китайците, дето Мао се освободи от 100 млн за нула време. Но това са големи страни, там се работи с други мерки. А за нашата Земя, като една човешка длан и 100 хил стигат.
Важното е, че всичко се върши в името на Демокрацията.
А тя, Демокрацията е трудна работа. Постига се само с пот и кръв. Но и потта и кръвта все са на тези, които вярват в нея, работят за нея, умират за нея, докато Демокрация се води от другите, които печелят от нея. И те обикновено са деца на онези, антидемократични преди герои, които „с кръв бяха взели властта, и с кръв я дават“. Само да не е тяхната кръв. А чуждата, нека се харчи.
И стана изведнъж странно, като в безсмъртната книга на Луис Карол, как децата на довчерашните палачи, днес демократично се наредиха да управляват внуците на жертвите си. Демократично се разделиха на фили и фоби. Демократично обясняват на децата ни, че Батак е туркофобска измислица, защото няма как да изколиш 5000 човека на един дръвник. Или как не турци, ами българи, но помаци убили няколко човека. Или колко хубаво е да дадем да ни охраняват армиите на съседни нам държави, известни от историята най-вече с неуспешните си опити да затрият българското, за да се предпазим от тези, които „искат да разпалят война“ срещу евро-атлантическите ценности.
А те от своя страна, РУСНАЦИТЕ, недемократично вземат ответни мерки. Тук „Искандер“, там „Топола“, отсреща „Ярс“ и докато се усетим, изведнъж от мирна и спокойна държава, както ни уверява Премиерът, застанахме в първите редици на воюващите.
Само забравят нашите Кириак Стефчовци, че досега не сме изгубили нито една битка, но пък не сме спечелили нито една война след Освобождението.
А според моите лаишки изчисления, ракетите взимат разстоянието Крим – България, около 23 минути по-бързо, отколкото Москва – Вашингтон. Но пък винаги стигат до крайната си дестинация.
А тогава, всичко ще се топи. Дори ибриците. Защото изчезнат ли гъзовете на управляващите, изчезва и нуждата, някой да се грижи за тяхната хигиена. А тези, които успеят да се спасят в някой бункер, което е доста съмнително, няма да имат нужда от ибрикчии.
А смисълът на достойнството да обслужваш ибрика и да носиш гордо прозвището – ибрикчия е, да се радваш на фекалиите на Властимащите. А както сподели известен Ибрикчия, няма разлика между фекалиите на комунистите и демократите - били едни и същи на цвят, мирис и вкус. Само консистенцията понякога била различна, поради гъстота.
А Мосю Кабан опита да ни евроинтегрира. И замина за Буркина Фасо. Оставяйки в сълзи и вайкане своя антураж от ибрикчии…
Но Момичета и Момчета с ибриците,
СВИРКАТА НЕ Е ФРЕНСКО ОТКРИТИЕ, КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАТ ДА ВИ НАКАРАТ ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ОРАЛНО – ГЕНИТАЛНИТЕ УМЕНИЯ ВИ ПРАВЯТ ФРАНКОФОНИ…



Няма коментари:

Публикуване на коментар