вторник, 17 януари 2017 г.

АГЕНТ "ДВЕТЕ НУЛИ"

Агент „00“ беше на ръба да се пречупи и извърши предателство към  Родината си. Вече 14 дни, подложен на мъчения, които биха накарали дори Великият Инквизитор Томазо Торкемада да изглежда като Директор на детска градина, той бе готов да каже всичко, което знаеше, стига да знаеше нещо. Мъчителите му идваха и си тръгваха отчаяни един след друг, всеки един от тях с техники за изтръгване на признания, познати от зората на Човечеството. И един по един се отказваха. А неговият отговор винаги беше един и същ: “Нямам идея за какво говорите...”.
И той наистина нямаше идеи. Когато преди години чичо му – висш функционер на Партия, известна със своята геронтофилия, го попита какъв иска да стане. „Двете нули“ без да се замисля и по младежки ентусиазирано отвърна - разузнавач.
След седмица го повикаха да го запишат в школата в Симеоново. Чичото бе не само обикновен партиец, а ръководител на едно Управление, в едно Учреждение, което се грижеше за правилното отношение на българите към Партията и нейните ръководители.
За 5 години обучение, „Двете нули“ се появи 5 пъти на лекции, но чичо му винаги вдигаше телефона и той преминаваше крачеше по своя път нагоре. Завърши и получи карта, палка и пистолет, което го направи истински защитник на Партията и Държавата. Предстоеше му първо назначение и отново телефонът на Чичо влезе в ролята на кадровик. След телефонен разговор с приятел на Чичото, с който заедно играеха карти, споделяха приятни спомени за мандри и истинския кашкавал, както и мерак за млади девойки, „Двете нули“ бе назначен в разузнаването, а после, като верен кадър, изпратен в Англия - да види малко свят и надежда, че Светът него няма да успее да го забележи.
В Лондон получи и първата задачата от изключителна важност за цялата държава. Трябваше да вложи душевна сила и опит, за да проникне в най-големия завод за производство на ръчни колички. България се нуждаеше от тайната за направата на ръчна количка, която веднъж направена, служеше по двеста години без претенции и оплаквания. Родни аналитици имаха съмнения, че англичаните създават ръчни колички за военни нужди – и спешно се нуждаеха от потвърждение на това.
Когато Агент 00 се яви на интервю за работа в завода, с отличния си английски успя да заблуди англичаните, че е пакистанец, който крие индийския си произход. Назначиха го почти веднага на отговорната длъжност да събира боклука в цеховете.В централата в София не бяха мечтали дори за такова инфилтриране, даващо идеална възможност за изпълнението на отговорната задача.
За кратко време Разузнавачът успя да изкара близо 20 образеца от секретната ръчна количка.Бе измислил гениален план, който работеше в България, а сега работеше и тук. Вечер минаваше през портала, бутайки количка пред себе си покрита с вестник. Пазачите повдигаха вестника, виждаха, че вътре няма нищо и му махваха да продължава. И така близо 4 седмици.
Но той бе попаднал в страната с най-добро разузнаване в света. Родината на Бонд. Деймс Бонд. От векове те следяха и противодействаха на всеки опит да се разклати Империята. И „Двете нули“ не успя да се измъкне от зоркия им поглед.
Първо на албионците им направи впечатление навикът му да слага в чинията си в стола повече ядене, отколкото можеше да изяде. Това основателно предизвика подозрения и МИ 6 започна денонощно наблюдение.
Два дни след това откриха навика му да влиза с целия си багаж в обществените тоалетни и после да закопчава дюкяна си навън. Подозренията, че агент на българите е проникнал в секретния завод, станаха увереност, когато при оперативното наблюдение се установи, че при всеки опит да осоли яденето си, нашето момче винаги и неизвестно защо изпълняваше странния ритуал присъщ само на една нация, да взима солницата и преди да почне да я ползва, първо леко да я почуква в масата.
След всички тези факти един ден, когато „00“ изкарваше поредната си покрита с вестник количка през портала, отвсякъде върху него се нахвърлиха здрави мъже. Извиха ръцете му, надянаха една качулка на главата му и го метнаха в спрелия наблизо микробус.
Оттогава 14 дни бяха минали в непрекъснати мъчения.
Отначало го поотупаха, но резултатът от това насилие бе нулев. Първо, защото „Двете нули“ бе свикнал на бой. Беше го бил баща му, после го бяха били приятелите в махалата. След това записа да тренира борба и там ядеше бой от треньорът, който правилно бе преценил, че процесът на запомняне при „00“ бе по-успешен, ако знанията се набиваха не с педагогика, а със сила.
Второ, Хелзинският комитет за защита на правата на човека в Лондон вдигнаха вой, че бият циганин, декларирайки, че според проведените от тях социологически проучвания, в България всичко е една цигания.
Затова смениха тактиката. След като опитите да го напият и изтръгнат признания не дадоха резултат и водеха само до неуспешни напъни на измъчвания да запее фалшиво, мъчителите станаха по-груби. Започнаха всеки ден да му дават храна с много къри, което, според тях, просто трябваше да прегори хранопровода и стомаха му. Безумци, те вярваха, че лютото къри ще го накара да си пропее. На третия ден спряха, защото арестуваният попита дали няма да се намери едно “люто чушле”, че това червеното - кърито де, само го дразнело.
Провериха в Большая английская энциклопедия, че люта чушка е българският синоним на бойно отровно вещество без аналог в света, с поразяващ ефект от група английски туристи за час.
“Агентите на короната” разбраха, че имат сериозен противник, трениран да издържа до стоицизъм.
Тогава включиха тежката артилерия.
Оставяха го без сън, пускаха му класическа музика, предизвикаха възпаление на хемороидите му, а после подло го лишаваха от смрадлика, за да може да ги плакне и облекчи болката.
Оставяха го без тоалетна хартия, даваха му обувки с два номера по-малки, пускаха му “На всеки километър” и спираха на най-интересните моменти, точно преди майор Деянов да покаже с какъв талант омайваше всяка комсомолка, носителка на „страшни очи“. Нищо не даваше резултат. На всичките въпроси българският герой отговаряше винаги по един начин:
- Нямам си идея, Майна, за какво говорите.
- Не човек, а желязо! - просъска главният инквизитор с кодово име Инквизиторът. - Не знам как ги обучават там в България тези, ама нямах представа, че някой може да издържи на всичко това.
- Да му инжектираме скопуламин, шефе - предложи един от по-старите служители във „ Воксхол-крос“ № 85.
Всички в заседателната зала усетиха как студени тръпки от ужас преминават по гърбовете им. Скопуламинът, по-известен като „серум на истината“, бе медикамент, който можеше да  накара всеки да проговори и да си каже всичко, но след третиране с него жертвите оставаха идиоти за цял живот. Беше забранен в Обединеното кралство, но случаят беше сериозен и законите можеха да бъдат пренебрегнати.
- Горкият човечец - въздъхна Инквизиторът, - възхищавам му се като колега и го съжалявам. И той като нас го прави за Родината си. Но няма избор. Донесете скопуламина...
„Двете нули“ с изненада проследи дребния човечец в бяла манта, влязъл килията и направил му знак да навие ръкава на ризата. Иглата на спринцовката се заби хищно във вената на Българина, а натискащият буталото, го погледна в очите. „00“ видя в тях възхищение и дори една мъжка сълза на болка, резултат от уважението към толкова достоен противник.
Пет минути след като лекарят си тръгна, краката на „Двете нули“ изведнъж се подкосиха и той се свлече на пода. Реакцията му предизвика объркване в наблюдаващите го на мониторите в съседната стая мъчители.
- Какво става? - изненадан попита началникът. - Това не трябваше да се случва. Да не сте сгрешили дозата? Някой да ми обясни веднага...
- Феномен - объркан отговори лекарят, който бе инжектирал серума. - Скопуламинът, атакува всяка гънка на мозъка и унищожава задръжките. Така достига до необходимата информация, която не може да се скрие. А след като мине през всяка гънка, едва тогава може да атакува и центровете за равновесие. Тогава краката отказват и човек не може да стои прав. Но това, което се случва сега, е невъзможно. Скопуламинът трябваше да атакува първо всички останали гънки и чак тогава тази за равновесие...
За беда на Кралството, в мозъка на Затворника серумът бе попаднал в омагьосан кръг. Създаден, за да действа върху центровете на паметта и да блокира задръжките, скопуламинът бе попаднал в глупавото състояние да се плъзга, без да причинява вреди, по гладката полирана повърхност на сивото кълбо в главата на „00“ и се изливаше в единствената гънка, като предизвикваше само безобидния ефект от загуба на равновесие. А това не бе страшно за човек, който можеше да изпие 6 големи ракии без мезе за 20 минути и после смело да се прибере с колата в къщи.
- Какво е това? - изкрещя в пристъп на ярост водещият разследването агент. - По-силен от алкохола, по-издръжлив от камъка, по-неразрушим от Империята...?
- Това е Супермен - с прехлас отговори един от агентите в наблюдателния център. - Българският Супермен...
- Накарайте го да говори - изгубил всякакви задръжки, зарида Началникът, - Съдбата на Империята е в опасност...
Уви, по лицата на тези закоравели и видели какви ли не ужаси по бойните полета на тихия фронт мъже се стичаха само сълзи на безпомощност. В душите им се промъкваше хлад пред неизвестността, която бъдещето можеше да им поднесе с такива врагове.
- Да го пуснем, шефе - бавно промълви най-старият и опитен от тях. - Все пак нали влязоха в Европейския съюз. Едно е ясно, всички сме осъдени. Империята си отива. Учил съм за тях. Много нации са се захващали с тях и за изчезвали. Владели са ги римляните и ето - Римската империя я няма. После Византийската империя - и тя изчезна. Да не говорим за Турската империя - няма и спомен от нея. А Русия - освободила ги и после - революция... Край с Русия. Хитлер се върза с тях и загуби. А Съветският съюз направо се срина от картите. Да го пуснем и да чакаме изчезването и на Кралството, и на Европейския съюз. Така е пожелал Бог...
Седмица по-късно Агент „00“ бе посрещнат с почести в София. Засипаха го с грамоти, медали, премии, похвали. Лично Премиерът го прегърна пред камерите, а Президента чупеше снага в странни пируети, когато му връчваше медал „Стара Планина“.
Всички разузнавания бяха разбрали за провала на най-добрите, в опита им да пречупят този герой и трепереха от страх. Българин стана синоним на непреклонност, стоицизъм, воля, отговорност и обич към Родината. Агент „Двете Нули“ бе доказал, че няма сила, която да пречупи българската гордост и сила на духа.
 За него се написаха оди, децата масово се записваха в доброволните отряди на разузнаването, вече никой не искаше да бъде депутат, министър, мутра. Дори Бойко Борисов вече никой не искаше да бъде. Всички искаха да бъдат “ДВЕ НУЛИ”.
Затова НСС реши да го направи лектор в Симеоново. Да предава своя незаменим опит и да обучи бъдещите български “00” да громят врага по всички фронтове.
В деня на първата си лекция Агент 00 влезе в препълнената зала, изправи се пред стотиците, втренчени с възхита погледи в него, поклати тъжно глава и започна своята лекция:
- Учете, колеги. Защото всичко е в ученето. Учете много. Учете здраво. Учете всичко. Трябва да знаете. – „00“ спря встъпителните слова и огледа залата, след което продължи с въздишка - Защото, ако не знаете... много бият и мъчат, майка им стара...

/От книгата на Илиян Илиев  - "ХЕРОЯТ НА ЖЪЛТОТО ВРЕМЕ"/


Няма коментари:

Публикуване на коментар